Създадена на: 23 Jan, 2020 | Последно актуализирана на: 1 Apr, 2020

Парични обезщетения при временна неработоспособност поради общо заболяване през 2020г.

От 2010 г., когато за осигурителите бе създадено задължението да изплащат първите три работни дни от временната неработоспособност на осигурените лица, размерът на плащането е 70 % от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 % от среднодневното уговорено възнаграждение. Допреди промяната, осигурителите бяха длъжни да изплащат на осигуреното лице за първия работен ден от временната неработоспособност среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от среднодневното уговорено възнаграждение. Промяната, първоначално въведена с параграф 22о от преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване като временна антикризисна мярка във връзка с Решение № 180 на Министерския съвет от 1 април 2010 г., от 1 януари 2013 г. се превърна в разпоредба с постоянно действие в осигурителното законодателство.

Какво се променя през 2020 година?

Право на парични обезщетения.

Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст.

Доход, от който се определя размерът на обезщетението.

Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението. Сумата, от която се изчисляват паричните обезщетения, не може да бъде по-голяма от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за периода, от който се определят паричните обезщетения.

Срокове за изплащане на обезщетението.

Паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест се изплаща от първия ден на настъпването до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност. Когато временната неработоспособност е продължила повече от 6 месеца без прекъсване или 12 месеца с прекъсване в две предходни години и в годината на боледуването, отпускът се разрешава само след контролен преглед на ТЕЛК на всеки два месеца, при условие че са налице обективни признаци за възстановяване на работоспособността в следващите 6 месеца. По изключение за отделни случаи след мотивирано решение на ТЕЛК отпускът за временна неработоспособност може да се продължи и след изтичането на новите 6 месеца само за някои болести, като туберкулоза, травматични увреждания, следоперативни състояния, хепатит, инфаркт на миокарда и др., когато е очевидно, че осигуреният ще възстанови работоспособността си в следващите 6 месеца. Не се разрешава ползването на отпуск за временна неработоспособност непрекъснато за повече от 18 месеца.

Кръгът на задължително осигурените за фонд „Общо заболяване и майчинство“ лица е без промяна през 2020година, с изключение на включените допълнително с осигуряване за този фонд лица, както следва:

- морските лица - от 01.01.2010 г.;
- специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение за придобиване на специалност - от 31.07.2010 г. до 31.12.2018 г.;
- съпрузите на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 4 (лицата, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност и регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители), когато с тяхно съгласие участват в упражняваната от тях трудова дейност – от 01.08.2012 г.;
- лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физически лица в качеството им на самоосигуряващи се, които по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство – от 01.01.2019 г.

Размерът на осигурителната вноска за фонд „Общо заболяване и майчинство“ също е непроменен за целия период. Тя е 3,5%, като се разпределя в съотношение 60% за сметка на осигурителя и 40% за сметка на осигуреното лице, съответно дължимите размери са 2,1% и 1,4%.

Източник: https://www.nssi.bg/